Surah Al-Qiyamah ( The Resurrection )

Български

Surah Al-Qiyamah ( The Resurrection ) - Aya count 40

لَآ أُقْسِمُ بِيَوْمِ ٱلْقِيَٰمَةِ ﴿١﴾

Кълна се в Деня на възкресението.

وَلَآ أُقْسِمُ بِٱلنَّفْسِ ٱللَّوَّامَةِ ﴿٢﴾

И кълна се в многоукоряващата [се] душа.

أَيَحْسَبُ ٱلْإِنسَٰنُ أَلَّن نَّجْمَعَ عِظَامَهُۥ ﴿٣﴾

Нима човек смята, че Ние не ще съберем костите му?

بَلَىٰ قَٰدِرِينَ عَلَىٰٓ أَن نُّسَوِّىَ بَنَانَهُۥ ﴿٤﴾

Наистина Ние можем да възстановим и върховете на пръстите му.

بَلْ يُرِيدُ ٱلْإِنسَٰنُ لِيَفْجُرَ أَمَامَهُۥ ﴿٥﴾

Ала човек упорства в греха си

يَسْـَٔلُ أَيَّانَ يَوْمُ ٱلْقِيَٰمَةِ ﴿٦﴾

и пита: “Кога е Денят на възкресението?”

فَإِذَا بَرِقَ ٱلْبَصَرُ ﴿٧﴾

Тогава, когато погледът се заслепи

وَخَسَفَ ٱلْقَمَرُ ﴿٨﴾

и луната се затъмни,

وَجُمِعَ ٱلشَّمْسُ وَٱلْقَمَرُ ﴿٩﴾

и слънцето, и луната се слеят,

يَقُولُ ٱلْإِنسَٰنُ يَوْمَئِذٍ أَيْنَ ٱلْمَفَرُّ ﴿١٠﴾

човекът ще каже в този Ден: “Накъде да се бяга?”

كَلَّا لَا وَزَرَ ﴿١١﴾

Ала не! Няма убежище.

إِلَىٰ رَبِّكَ يَوْمَئِذٍ ٱلْمُسْتَقَرُّ ﴿١٢﴾

При твоя Господ в този Ден е местопребиванието.

يُنَبَّؤُاْ ٱلْإِنسَٰنُ يَوْمَئِذٍۭ بِمَا قَدَّمَ وَأَخَّرَ ﴿١٣﴾

Човекът в този Ден ще бъде известен за ранните си дела и за късните.

بَلِ ٱلْإِنسَٰنُ عَلَىٰ نَفْسِهِۦ بَصِيرَةٌۭ ﴿١٤﴾

Да, човекът сам за себе си ще е свидетел,

وَلَوْ أَلْقَىٰ مَعَاذِيرَهُۥ ﴿١٥﴾

дори да дава извинения.

لَا تُحَرِّكْ بِهِۦ لِسَانَكَ لِتَعْجَلَ بِهِۦٓ ﴿١٦﴾

Не си движи езика с това Слово [о, Мухаммад], за да избързаш [да го запомниш]!

إِنَّ عَلَيْنَا جَمْعَهُۥ وَقُرْءَانَهُۥ ﴿١٧﴾

Да бъде събрано [в твоите гърди] и четено [от теб] е Наша грижа.

فَإِذَا قَرَأْنَٰهُ فَٱتَّبِعْ قُرْءَانَهُۥ ﴿١٨﴾

И когато го четем, следвай неговото четене!

ثُمَّ إِنَّ عَلَيْنَا بَيَانَهُۥ ﴿١٩﴾

После неговото разясняване е Наша грижа.

كَلَّا بَلْ تُحِبُّونَ ٱلْعَاجِلَةَ ﴿٢٠﴾

Ала не! Вие обичате преходността [на земния живот]

وَتَذَرُونَ ٱلْءَاخِرَةَ ﴿٢١﴾

и изоставяте отвъдния.

وُجُوهٌۭ يَوْمَئِذٍۢ نَّاضِرَةٌ ﴿٢٢﴾

Едни лица в този Ден ще възсияят,

إِلَىٰ رَبِّهَا نَاظِرَةٌۭ ﴿٢٣﴾

към своя Господ ще гледат,

وَوُجُوهٌۭ يَوْمَئِذٍۭ بَاسِرَةٌۭ ﴿٢٤﴾

а други в този Ден ще бъдат мрачни,

تَظُنُّ أَن يُفْعَلَ بِهَا فَاقِرَةٌۭ ﴿٢٥﴾

ще се убедят, че ги е сполетяла беда, пречупваща гръбнака.

كَلَّآ إِذَا بَلَغَتِ ٱلتَّرَاقِىَ ﴿٢٦﴾

А когато душата стигне гръкляна

وَقِيلَ مَنْ ۜ رَاقٍۢ ﴿٢٧﴾

и се рече: “Кой ще те избави?”,

وَظَنَّ أَنَّهُ ٱلْفِرَاقُ ﴿٢٨﴾

и той се убеди, че [това] е раздялата,

وَٱلْتَفَّتِ ٱلسَّاقُ بِٱلسَّاقِ ﴿٢٩﴾

и се преплете крак с крак -

إِلَىٰ رَبِّكَ يَوْمَئِذٍ ٱلْمَسَاقُ ﴿٣٠﴾

тогава към твоя Господ ще е отправянето.

فَلَا صَدَّقَ وَلَا صَلَّىٰ ﴿٣١﴾

тогава към твоя Господ ще е отправянето.

وَلَٰكِن كَذَّبَ وَتَوَلَّىٰ ﴿٣٢﴾

Той нито вярваше, нито отслужваше молитвата,

ثُمَّ ذَهَبَ إِلَىٰٓ أَهْلِهِۦ يَتَمَطَّىٰٓ ﴿٣٣﴾

а отричаше и се отвръщаше.

أَوْلَىٰ لَكَ فَأَوْلَىٰ ﴿٣٤﴾

После отиваше при своите хора с горделива походка.

ثُمَّ أَوْلَىٰ لَكَ فَأَوْلَىٰٓ ﴿٣٥﴾

Горко ти, горко!

أَيَحْسَبُ ٱلْإِنسَٰنُ أَن يُتْرَكَ سُدًى ﴿٣٦﴾

И отново - горко ти, горко!

أَلَمْ يَكُ نُطْفَةًۭ مِّن مَّنِىٍّۢ يُمْنَىٰ ﴿٣٧﴾

Нима човек смята, че ще бъде оставен без надзор?

ثُمَّ كَانَ عَلَقَةًۭ فَخَلَقَ فَسَوَّىٰ ﴿٣٨﴾

После бе съсирек, а Той го сътвори и осъразмери.

فَجَعَلَ مِنْهُ ٱلزَّوْجَيْنِ ٱلذَّكَرَ وَٱلْأُنثَىٰٓ ﴿٣٩﴾

И създаде от нея двата пола - мъжа и жената.

أَلَيْسَ ذَٰلِكَ بِقَٰدِرٍ عَلَىٰٓ أَن يُحْۦِىَ ٱلْمَوْتَىٰ ﴿٤٠﴾

Нима Той не е способен да съживи мъртвите?